Председателят на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание на Република България Румен Овчаров внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Законопроектът предвижда отмяна на акциза за автомобилите от 01.01.2010 г. във връзка с получено от Европейската комисия уведомително писмо С (2008) 7234 за откриване на процедура по нарушение № 2008/4454. Комисията на Европейските общности (ЕО) е на мнение, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 90 от Договора за ЕО, доколкото:
- при облагането с акциз на моторните превозни средства, както е предвидено в чл. 40 от Закона за акцизите и данъчните складове, не се взема предвид амортизацията на употребяваните моторни превозни средства, които се внасят от други държави-членки, и по тази причина се стига до това данъкът, налаган върху тези моторни превозни средства, да надвишава сумата на остатъчния данък, който е компонент от стойността на подобни моторни превозни средства, които вече са регистрирани като нови на съответната национална територия;
- определението за „ново моторно превозно средство”, както е залегнало в чл. 4, параграф 16 от Закона за акцизите и данъчните складове, обхваща определени употребявани моторни превозни средства, за които не са изминали повече от 6 месеца от датата на първата им регистрация или които не са изминали повече от 6000 юп. В резултат на тази регламентация употребявани моторни превозни средства, внесени от друга държава членка, се облагат еднакво с новите автомобили, което създава дискриминация спрямо първите в сравнение с местните употребявани моторни превозни средства. Това обуславя предложението за отмяна на акциза както на стари, така и на нови автомобили, за да не възникне риск от неравно третиране и отчитайки факта, че в повечето държави членки автомобилите не подлежат на облагане с акциз, а се облагат с регистрационен данък.
Асоциацията на вносителите на автомобили счита внасянето на този законопроект за една от най-големите си победи през последните години в усилията си за привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското по отношение на облагането на автомобилите. Преговорите от страна на асоциацията с депутати от управляващото мнозинство и опозицията бяха водени от председателя на Изпълнителния съвет на Асоциацията на вносителите на автомобили Анастас Тодоров и почетния председател на АВА Васил Василев.
Вносители на законопроекта, резултат от усилията на АВА, са Председателят на комисията по бюджет и финанси Румен Овчаров, заместник-председателят на комисията Алиосман Имамов и депутатът Петър Кънев.
Припомняме, че АВА многократно внася предложения за промени в Закона за акцизите и данъчните складове и сезира институциите за тези несъответствия в бълггорското законодатество с писма до Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, Министерството на финансите и Националната агенция за приходите. Бяха проведени редица срещи, на които експертите на асоциацията посочиха противоречията на българското законодателство с европейското. Последното предложение за на Асоциацията на вносителите на автомобили за промяна в Закона за акцизите и данъчните складове беше внесена официално в деловодството на парламента преди гледането на данъчните закони през октомври 2008 г.
В писмото до председателя на бюджетната комисия асоциацията предложи:
Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове
(Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г.)
§1. Чл. 4, т. 16 се заличава.
§2. Чл. 30 се изменя така:
Чл. 30. Данъчната основа за автомобилите е брой киловати в зависимост от мощността на двигателя за разликата над 120 киловата (kW) по системата DIN, съответно за разликата над 126 киловата (kW) по системата SAE.
§3. Чл. 40 се изменя така:
Чл. 40. (1) Акцизната ставка за автомобилите е:
1. седемстотин лева + 90 лв. за 1 kW за разликата над 120 kW по системата DIN;
2. седемстотин лева + 85,71 лв. за 1 kW за разликата над 126 kW по системата SAE.
(2) Акцизната ставка по ал. 1 се намалява с 15% за всяка изминала година от датата на първата регистрация на автомобила (включително в чужбина), но не с повече от 75%.
Мотивите, които представихме: Настоящият режим на облагане с акциз на автомобили създава изключително неравнопоставено данъчно третиране, което води до съществени нарушения в конкуренцията при търговията с автомобили.
Съпоставка на дължимия акциз за автомобилите показва драстични разлики в облагането между нови и употребявани автомобили. На практика дължимия акциз за употребяваните автомобили в някои случаи е над 5 пъти по-висок от дължимия акциз за същия по мощност автомобил, но нов.
Разликата е най-значима при по-маломощните автомобили – тези между 120 и 150 kW, които са и най-разпространени. При тези автомобили облагането на употребяваните е между 5,3 и 1,5 пъти по-ниско от аналогичните нови. Така например за автомобил в най-долната граница за облагане с акциз (121 kW) ако е нов ще се дължи акциз в размер на 790 лв., а ако е употребяван – 4 235 лв. При сега прилаганата таблица, изравняване на облагането се постига едва при автомобили с мощност 350 kW (456 к.с.), което явно касае единични случаи.
Наличието на толкова драстични разлики в облагането с акциз не може да бъде мотивирана от нищо:
1. не е продиктувана от екологични съображения
Не може да се смята, че разликата в облагането с акциз е продиктувана от екологични съображения, тъй като облагането с акциз се определя единствено на база мощността на автомобила, а не на неговите екологични показатели.
2. не е продиктувана от разлика в техническите характеристики
Тази разлика не може да бъде мотивирана и с други обосновани или не твърдения относно разликите в техническите характеристики на новите и употребяваните автомобили. На практика в повечето случаи такива разлики изобщо не са налице.
Подобно твърдение се основава на обстоятелството, че нови автомобили по смисъла на ЗАДС са всички автомобили, които са с пробег до 6000 км или за които не са изминали повече от 6 месеца от първата им регистрация (чл. 4, ал. 1, т.16 ЗАДС).
Поради това, с акциз като употребявани автомобили в настоящия момент (края на 2008 г.) се облагат и автомобили произведени през 2008 г. Определено не може да се смята, че автомобил продаден през м. март 2008 г. технически е по-лош от аналогичен автомобил, продаден през м. октомври 2007 г.
Разликата в облагането дискриминира употребяваните автомобили в чужбина
Нещо повече, действащия режим на облагане води до съществени изкривявания и при търговията с употребявани автомобили. На практика действащия акциз води до съществени диспропорции между употребяваните местни автомобили (които са закупени като нови в страната) и употребяваните в други държави-членки.
Така например автомобили с мощност 121 kW, продаден в България като нов в началото на 2008 г. при последващата продажба в края на 2008 г. вече като употребяван, в цената му ще се съдържа 790 лв. акциз, докато ако същия автомобил е закупен като нов в Германия, и в последствие продаден в България като употребяван в цената му ще следва да се калкулира акциз в размер на 4235 лв.
Разликата в облагането е забранено от Европейското законодателство
Ето защо този режим на данъчно облагане дискриминира чуждестранните стоки в полза на местните, поради което е принципно забранен по силата на чл. 90, ал.2 от Договора за създаване на Европейската общност, който е приложим за България от 1 януари 2007 г.
Идеалното решение
По принцип идеалното решение на проблема е премахване изобщо на акциза върху автомобилите и това би следвало да бъде крайната цел на една подобна реформа.
Следва да се подчертае, че действащото европейско законодателство касаещо облагането с акциз и конкретно ДИРЕКТИВА 92/12/ЕИО НА СЪВЕТА от 25 февруари 1992 година не задължава Република България да прилага подобен акциз. Съответно редица държави - членки на ЕС изобщо не налагат акциз по отношение на леките автомобили, сред които са дори и водещи такива като Германия например.
От друга страна, разбирането че помощните автомобили са „луксозни стоки”, поради което следва да се облагат с акциз е неправилно, най-малко от позицията, че отдавна автомобилите не са луксозна стока, а в последните години мощността им нарасна значително и дори тези със сравнително по-малък обем на двигателя могат да попаднат в категорията на подлежащи на облагане с акциз.
Обикновено по-мощния автомобил притежава по-добри системи за сигурност и гарантира по-голям безопасност за пътуващите и в този смисъл неясно изглежда защо следва това да бъде санкционирано с по-голям акциз.
Предложение
В този смисъл предложението ни се състои в :
1. уеднаквяване скалите на облагане на нови и употребявани автомобили
2. въвеждане на намаление в размера на акциза в зависимост от фактическата амортизация на автомобила
Смятаме че това ще премахне всички недостатъци на действащия режим, включително ще го направи отговарящ на изискванията на член 90 от Договора за ЕО.
Конкретно предвиждаме, настоящата скала за облагане на нови автомобили да бъде приложима за всички автомобили, като за в зависимост от срока през който е употребяван автомобила акциза да бъде намаляван с 15 % за всяка изминала година от датата на първата му регистрация, но не може да бъде по-голямо от 75%.
Това се налага предвид съдебната практика на Съда на европейските общности и член 90 от Договора за ЕО. От съдебната практика може да се заключи, че за да е съвместим с първата алинея от член 90 ЕО националният данък, с който се облага еднократно всяко превозно средство при първата му регистрация в държава-членка, той трябва, доколкото се отнася до превозните средства втора употреба, да бъде изчислен по начин, че да се избегне дискриминация спрямо такива превозни средства с произход от други държави-членки. Следователно наложеният върху внесените превозни средства втора употреба данък не трябва да надвишава данъка, който остава да се заплати и който е включен в стойността на равностойно превозно средство, регистрирано по-рано в същата държава-членка.
Прилагайки този принцип, размера на акциза следва да бъде намаляван на базата на фактическата амортизация на всяко превозно средство. Този подход обаче би усложнил администрирането на данъка, поради което с оглед опростяване на облагането, удачно изглежда това намаление да бъде фиксирано в закона - с по 15% за всяка календарна година от първата регистрация на автомобила, но не повече от 75%.
Предвиденото намаление е по-малко от данъчните амортизационни норми за автомобили, предвидени в чл. 55 на Закона за корпоративното подоходно облагане – 25% на година. Смятаме че по-малко намаление - с 15% за всяка календарна година в по-пълна степен отговаря на спада в цената на употребяваните автомобили и техния полезен срок на използване.
Доколкото приемаме че след 5-тата година остатъчната стойност на автомобила зависи в най-голяма степен от фактическото състояние на всеки отделен автомобил, смятаме че намалението на акциза следва да е лимитирано до максимум 75%. Така на практика, след 5-тата година, акциза ще бъде в размер на 25% от стойността на акциза за нов автомобил, също толкова ще е и акциза за 8 годишен автомобил.
Разбира се тази методика би могла да бъде променена ако бъде намерен алтернативна такава, отговаряща в по-пълна степен на принципите на облагането в ЕС.
